БЯЛА КНИГА
на
СЪВРЕМЕННИТЕ ИНТЕЛИГЕНТНИ СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ 2006

Световните тенденции в пазара и решенията за бизнес интелигентност и системи за управление на бизнеса • Състояние на българския пазар за бизнес приложения – представители, производители, клиенти • Големина, дялове и очаквания за българския пазар на бизнес приложения • Резултати, възвръщаемост на инвестициите

Тенденциите в системите за управление на бизнеса могат условно да се разделят на период, завършил в края на миналия век, и сегашния период на променяща се бизнес среда вследствие на глобализацията, Интернет и мобилността. 2000 година бе едновременно неблагоприятна за световния пазар на системите за управление на бизнеса, които дотогава се представляваха главно от ERP, и повратна, понеже сложи началото на динамичното им развитие в следващите години до сега, които извадиха на бял свят още много две и трибуквени съкращения, известни днес на пазара. ERP системите се радваха на огромни продажби и приходи до края на миналия век, но бурният ръст в края на 90-те, огромните разходи за електронна търговия и инвестициите в дотком компании доведоха до тежки времена за всички сектори в световната икономика, което ограничи инвестициите в технологиите и съответно повлия негативно върху доставчиците на системи за управление на бизнеса.

ERP също бяха съпроводени със славата на скъпи системи, изискващи трудно и дълго внедряване, както и достъпни само за големите корпорации инвестиции. Ако картината се допълни и с вариращия според различни статистики до над 50% неуспех при внедряването, става ясно защо допреди няколко години терминът ERP предизвикваше лоши асоциации и повечето доставчици се дистанцираха от него. Освен това той беше възприеман като нещо вътрешно за организацията, за разлика от налагащия се фокус върху външните вериги за доставка, отношенията с клиентите и сътрудничеството между компаниите в по-ново време. Страстите бяха пренасочени към всичко, свързано с взаимодействието с клиентите и външните дейности. След грубото събуждане от дотком бизнес моделите много експерти започнаха отново да наблягат на необходимостта от солидна вътрешна транзакционна система. Може да се каже, че отново се призна, че ERP е задължителна за управлението и контрола на вътрешните процеси и материали. Тя създава основата за съвместни дейности, е-бизнес, управление на взаимоотношенията с клиентите, управление на веригите на доставчиците и т.н. Следователно, макар традиционната вътрешно ориентирана нагласа към ERP да е история, нейното добро функциониране има критично значение. Новата икономика не прави излишни счетоводните и другите вътрешни процеси – напротив, усилва тяхната важност. Така че ERP системите показаха, че ще посрещнат достойно своята средна възраст, макар и без разцвета на младостта, но заобиколени с ново поколение системи, адаптирани към променената бизнес среда.

През последните няколко години се появиха нови съкращения, свързани със системите за управление на бизнеса, като BI, CRM, SCM, PLM и т.н., предизвикани от същностните промени в самите бизнес модели в среда на глобализация, сливания и поглъщания, отваряне на нови пазари, прилагане на нови технологии в Интернет ерата и т.н. Тези системи завоюваха и продължават да завоюват своето място като важна част от системите за управление на бизнеса както като отделни решения, така и в състава на големите ERP пакети. Особено съществени стават решенията, наречени с термина Бизнес интелигентност, поради необходимостта в съвременната високоскоростна бизнес среда да се вземат бързи решения и максимално да се използват натрупаните данни и информация. Бизнес интелигентността не е отделна система, а съвкупност от архитектура, приложения и бази данни.

Днешните приложения трябва да се справят с много повече от процесите между четирите стени. Въпреки че е-бизнесът е основното направление, голям брой други приложения добиват популярност. Например тези за интегриране или за взаимосвързаност, по-гъвкаво определяне на цените, приложения от типа „включи-и-работи”, вградени аналитични инструменти, управление на знанието, управление на бизнес процесите (BPM) са само част от успешната вълна. Всички традиционни ERP доставчици, малки и големи, се опитват да разширят предлаганите от тях продукти в унисон с непрекъснато променящите се тенденции и изисквания на базираната на сътрудничество икономика. През последните години важните играчи активно си партнират или по друг начин се опитват да доставят решения, които позволяват на бизнеса да си сътрудничи по-ефективно. Вследствие на това се размиват границите между ERP, CRM, електронната търговия, SCM, до степен, в която е трудно да бъдат отделени едно от друго.

Движещите сили на пазара на бизнес приложения

Динамиката на съвременния бизнес, определяна най-вече от глобализацията и мобилността, непрестанно поставя нови предизвикателства пред бизнес приложенията. Компаниите, които си изкарват хляба с тази дейност, трябва да бъдат нащрек, за да предлагат адекватни на изискванията продукти. Големите играчи останаха за известно време подвластни на инерцията и това даде шанс на нови фирми да се вмъкнат на пазара с приложения, по-добре отговарящи на днешния бизнес. Въпреки това основната тенденция към консолидация чрез сливания и поглъщания продължава и очакванията са, че 60 процента от днешните играчи скоро ще изчезнат от пъзела с доставчици на бизнес приложения. Още повече, че създаването на следващо поколение приложения изисква огромни инвестиции, които са във възможностите само на владетелите на големи пазарни дялове.

Няколко са основните двигатели на развитието на корпоративните приложения:

  • Настойчивото търсене на разширена функционалност на ERP системите, излизаща извън стените на компанията-клиент, и на възможност бизнес системите да се интегрират с критичните бизнес процеси, които не са включени в тези системи.
  • Нарастващите изисквания за лесно използване от страна на потребителите, често изказвано като „нулево обучение” или „лесна ERP”, но с вградена и безупречна надеждност.
  • Станалата пословична необходимост от специално проектирани решения за специфичен вертикален сектор.
  • Търсенето на по-ниска обща цена за притежание (TCO) и увеличен контрол на разходите на потребителите на системата.
  • Възможността да се променят (приспособяват) съществуващите процеси, при това почти в движение, за разлика от неефективното приспособяване на операциите към твърдо скроени системи.
  • Вградено управление на документи и съдържание и свързаните с тях работни потоци, които поддържат вътрешните процеси (управление на бизнес процесите).

Още една много силна тенденция определя съвременния пазар на бизнес приложения и това са малките и средните предприятия (МСП). Макар че големите корпорации обикновено обсебват вниманието на обществото, МСП имат не по-малък принос към икономиката от тях. В САЩ например 1/3 от експорта се осъществява от МСП. Стойността на този дял е още по-голяма в новопоявяващите се на световната сцена икономики като Индия и Китай.

Но МСП се отличават съществено от корпорациите и следователно системите за управление на техния бизнес трябва да следват именно техните изисквания. Обикновено принадлежността на една компания към МСП се определя чрез два параметъра – размер на приходите и брой служители. Но в случая с бизнес приложенията са определящи други характеристики, които накратко са:

  • МСП работят в среда без излишък на ресурси или по-скоро с ограничени ресурси.
  • Мениджърите на МСП, обикновено и собственици, разполагат с твърде ограничено време за обмисляне.
  • Често един човек изпълнява няколко длъжности, т.е. липсват добре дефинирани роли на потребители в системата.
  • МСП обикновено работят под голямо напрежение и напрегнати срокове.
  • Рядко МСП имат ясно разграничен ИТ отдел. Дори шефовете да разбират добре технологиите, те имат твърде малко време за оценка и внедряване на софтуер.

Тези типични характеристики определят и основните нужди на МСП по отношение на системите за управление на бизнеса и те могат да се дефинират в няколко групи:

  • Напълно функционална система за управление, която изисква конфигуриране, но не и клиентски настройки, тоест да може да се използва така, както Microsoft Windows или Microsoft Office.
  • Едновременно да позволява гъвкавост и контрол, тоест едновременно да присъстват две противоречащи си възможности.
  • Просто внедряване. Възможно ли е да се постави CD-то и ERP да се самоинсталира, като потребителят трябва само да отговаря на бизнес въпроси? Може ли системата сама да се свърже с използвания счетоводен софтуер и другите приложения и да пренесе непокътнати данните към новите екрани?
  • Лесно поддържане.
  • Евтина и предвидима.

С няколко думи, МСП се нуждаят от ERP, която по-скоро прилича на масов продукт, отколкото на традиционните системи за управление на бизнеса. И въпреки че са направени много стъпки в тази посока, едва ли е възможно ERP да бъде превърната в обикновена стока. Още повече че много от изискванията на МСП са противоречиви – те искат решение, което да е просто, но мощно, което да е гъвкаво, но с големи възможности за контрол, което да е лесно за използване, но със сложна функционалност. Пазарът обаче е огромен и през последните години корпоративните доставчици стабилно навлизат на него. Например SAP Business One има над 10 000 клиенти в МПС сегмента. Oracle Database 10g Standard Edition One претендира да изпълнява изискванията на МСП като система, инсталираща се с едно натискане на бутона. От друга страна, пазарът е атакуван от доставчици, създали решения специално за този сегмент, като това обикновено са фирми, които първоначално са предлагали счетоводни, складови и други подобни решения, разширили ги впоследствие до пълнофункционални системи за управление на бизнеса.

За развития свят посочените движещи сили са индикация за един зрял пазар, макар и в процес на трансформация, като натискът за промяна е както върху доставчиците, така и върху партньорите им. Те трябва да насочат своите решения към една непрестанна настройка и вградена бизнес логика. Това дава шанс на българските предприятия да прескочат първоначалното развитите на бизнес приложенията и да внедряват директно решения от последния ешелон. Особено важни са тези решения за МСП, които ще трябва да се съревновават вече на европейския пазар след присъединяването на страната ни към ЕС.

Много производители вече предприемат стъпки и към поддръжка на различни възприети в практиката платформи и бази данни, вместо да използват само свои собствени. За да увеличат пазарния си потенциал, те също трескаво добавят нови функции, но това е нож с две остриета, защото по-сложните системи изискват включването на повече консултанти в процеса на внедряване. Това пък от своя страна го удължава.

По-интелигентните потребители търсят по-добри пътища за поддържане на своя бизнес, като по-малко TCO, адаптивност на системите към най-добрите процеси по цялата верига, безпроблемна миграция към следващо поколение системи и др. Проучванията сочат, че напоследък ИТ инвестициите на потребителите вече не са „взривни”, а са тактически ориентирани, използвайки модел с малки нараствания и краткосрочно възвръщане. Въпреки това те са съчетани с дългосрочна стратегия за предоставяне на повече възможности на бизнеса.

Така че петте най-големи приоритета в ИТ инвестициите за следващите години са:

  • Интегриране на приложенията
  • Софтуер и услуги за сигурността
  • Бизнес интелигентност (BI)
  • Управление на производителността (EPM)
  • Архитектура, ориентирана към услуги (SOA)

Тези приоритети се определят от нарасналата ориентация към подобряване на бизнес процесите.