Според фирмите, изследващи сектора на информационните технологии, обемът на данните в световен мащаб нараства с около 50-55 процента годишно. Това се дължи не само на увеличаване количеството данни, но и на нарастване на размера на файловете – т.нар. богати файлове. Тази оценка за годините на кризата е снижена на 42-45 процента, но дори и така е очевидна необходимостта от все повече технологии, чрез които тези данни да се съхраняват надеждно, да могат да се намират и използват бързо (почти незабавно) и да се поддържат съответни архивни (бекъп) копия, които в случай на проблем с първичните данни бързо да възстановят информацията и свързаните с нея процеси. Тези изисквания сега се допълват с енергийна ефективност и технологии за намаляване на разходите за сторидж.

Всичко това определя нарастващата роля на технологиите за съхранение на данни или както е възприето накратко да се нарича тази област – на сториджа (по транскрипция на английския термин). По определение в компютърната област сторидж е мястото, където данните се съдържат в електромагнитен или оптичен формат и са достъпни за компютърен процесор. Терминът се използва главно за две основни неща.

1. Със сторидж често се наричат устройствата и данните, свързани към компютър чрез входно-изходни операции, или това са дискови и лентови системи, както и други форми на сторидж, които не включват компютърната памет или друг вътрешен за компютъра сторидж. За големите организации този вид сторидж предлага по-голямо разнообразие на типове и цени отколкото свързаният с паметта. Това значение като че ли е по-разпространено в ИТ индустрията от следващото.

2. В по-професионален аспект сториджът се дели на: 1) първичен сторидж, който съхранява данните в паметта (наричан понякога памет с произволен достъп - random access memory или RAM) и други „вградени” устройства като L1 кеша на процесора, и 2) вторичен сторидж, който съхранява данните на твърди дискове, ленти и други устройства, изискващи входно-изходни операции.

Достъпът до първичния сторидж е много по-бърз от този до вторичния поради близостта на сториджа до процесора или поради естеството на устройствата за съхранение. От друга страна, вторичният сторидж може да съхранява много по-големи количества данни от първичния.

Освен RAM първичният сторидж включва памет само за четене (read-only memory или ROM) и L1 и L2 кеш памет. Освен твърди дискове вторичният сторидж включва спектър от типове устройства и технологии, включително дискети, масиви от независими дискове с излишък (redundant array of independent disks или RAID), холографски сторидж и др.

Често не съвсем коректно под първичен сторидж се разбира този, който е в активна употреба за разлика от сториджа за архивиране.



Изтегли в pdf формат
размер: 8.9MB