Кой Кой е в сторидж системите

Според фирмите, изследващи сектора на информационните технологии, обемът на данните в световен мащаб нараства с около 50-55 процента годишно. Това се дължи не само на увеличаване количеството данни, но и на нарастване размера на файловете – т.нар. богати файлове. Тази оценка за годините на кризата е снижена на 42-45 процента, но дори и така е очевидна необходимостта от все повече технологии, чрез които тези данни да се съхраняват надеждно, да могат да се намират и използват бързо (почти незабавно) и да се поддържат съответни архивни (бекъп) копия, които в случай на проблем с първичните данни бързо да възстановят информацията и свързаните с нея процеси. Тези изисквания сега се допълват с енергийна ефективност и технологии за намаляване на разходите за сторидж. Всичко това определя нарастващата роля на технологиите за съхранение на данни или както е възприето накратко да се нарича тази област – на сториджа (по транскрипция на английския термин). По определение в компютърната област сторидж е мястото, където данните се съдържат в електромагнитен или оптичен формат и са достъпни за компютърен процесор. Терминът се използва главно за две основни неща. 1. Със сторидж често се наричат устройствата и данните, свързани към компютър чрез входно-изходни операции, или това са дискови и лентови системи, както и други форми на сторидж, които не включват компютърната памет или друг вътрешен за компютъра сторидж. За големите организации този вид сторидж предлага по-голямо разнообразие на типове и цени, отколкото свързаният с паметта. Тов значение като че ли е по-разпространено в ИТ индустрията от следващото. 2. В по-професионален аспект сториджът се дели на: 1) първичен сторидж, който съхранява данните в паметта (наричан понякога памет с произволен достъп - random access memory или RAM) и други „вградени“ устройства като L1 кеша на процесора, и 2) вторичен сторидж, който съхранява данните на твърди дискове, ленти и други устройства, изискващи входно-изходни операции. Достъпът до първичния сторидж е много по-бърз от този до вторичния поради близостта на сториджа до процесора или поради естеството на устройствата за съхранение. От друга страна, вторичният сторидж може да съхранява много по-големи количества данни от първичния. Освен RAM първичният сторидж включва памет само за четене (read-only memory или ROM) и L1 и L2 кеш памет. Освен твърди дискове вторичният сторидж включва спектър от типове устройства и технологии, включително дискети, масиви от независими дискове с излишък (redundant array of independent disks или RAID), холографски сторидж и др. Често не съвсем коректно под първичен сторидж се разбира този, който е в активна употреба, за разлика от сториджа за архивиране. Тук е дадена таблица на сторидж технологиите за бързото им преглеждане. Тъй като някои технологии зависят от други (например технологията SAN зависи или от Fibre Channel, или от iSCSI за портокола си за свързване), има известно припокриване при някои данни в таблицата.


Изтегли в pdf формат